0898 527 530
office@euroconsultbg.eu  
http://www.euroconsultbg.eu/bg/uslugi/biznes-planove-i-finansovi-analizi
http://www.euroconsultbg.eu/bg/uslugi/schetovodni-uslugi
http://www.euroconsultbg.eu/bg/uslugi/administrativni-uslugi
http://www.euroconsultbg.eu/bg/uslugi/sydebno-schetovodni-ekspertizi
http://www.euroconsultbg.eu/bg/uslugi/evroproekti
  ОФШОРНИ КОМПАНИИ - OFFSHORE COMPANIES
  Счетоводни услуги
  Бизнес планове и финансови анализи
  Съдебно счетоводни експертизи
  Регистрация на ЕООД, ООД - 50 лева и административни бизнес услуги
  Национални счетоводни стандарти
  Международни счетоводни стандарти
  Албум първични счетоводни документи
  Примерни документи за регистрация в ДАНС

ОФШОРНИ КОМПAНИИ - РЕГИСТРАЦИЯ И ОБЛАГАНЕ, OFFSHORE COMPANIES - REGISTRATIOAN AND TAX HAVEN

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

Какво означава "tax haven" или данъчно убежище?

В разговорния език «tax haven» означава държава или територия, която предоставя широк спектър от данъчни облекчения на офшорните компании, регистрирани в тях (английският термин «tах haven» се превежда «данъчно убежище»). Това означава, че офшорната компания може да работи при благоприятни данъчни условия, само ако е регистрирана в «tax haven» територия (съответно не трябва да води каквато и да било дейност на територията на държавата, в която е регистрирана).

В традиционните «tax haven» територии съществува законодателен механизъм, способстващ работата на офшорните компании. Ето защо, в дадената страна законодателството предоставя благоприятен данъчен статут за офшорните компании. Необходимо е да подчертаем, че тези компании не нарушават законите като не плащат данъци, а точно обратното - те са напълно освободени от плащането на данъци (или на част от тях), в зависимост и съгласно законодателството на съответната юрисдикция.

С каква цел се създават офшорните компании?

Това е един от най-важните въпроси, свързан със създаване на такава компания.
Обикновено съществуват редица причини и обосновани цели в зависимост от броя на бизнес контактите на компанията, видът и разнообразието на нейните дейности, пазарната икономика и др. Естествено на този въпрос най-добре може да отговори самият клиент, тъй като никой не познава базнеса му по-добре от  него. Ние можем само да изброим най-често изтъкваните причини и цели за създаване на офшорна компания:

  • Външнотърговски операции
  • Инвестиране, посредством офшорна компания
  • Регистриране на плавателни и летателни съдове
  • Покупка на недвижимо имущество
  • Сформирането на холдингови структури
  • Офшорни застрахователни компании
  • Офшорни банкови компании
  • Частни офшорни фондове

Какви са предимствата при използването на офшорни компании?

Предимствата при използването на офшорни компании, регистрирани в «tax haven» територии, могат да се разделят на две групи:

  • Преки данъчни облекчения
  • Допълнителни привилегии и изгоди, извън обсега на благоприятния данъчен статут

Преки данъчни облекчения

Данъчните облекчения не се нуждаят от специално обяснение. Сумата на придобитата от компанията печалба се облага с данъци в страната на регистрация. Отчитайки изключително благоприятните данъчни условия и облекчения, предоставяни на офшорните компании, можем със сигурност да твърдим, че компанията ще си спести сериозни финансови средства.

Допълнителни облаги

Тази допълнителна група от преимущества не зависят от данъчното облагане и в определени ситуации не ca за пренебрегване при някои конкретни видове бизнес. Една малка част от тези облаги ca изброени по¬долу:

  • Облаги от липсата на счетоводство: В редица «tax haven» територии не се изисква поддържането на счетоводни книги. Този факт също спомага за спестяване на средства. Ако вземем една обикновена местна компания от същата величина ще установим, че тя отделя годишно за поддържането на счетоводни книги приблизително няколко хиляди долара (или техния еквивалент в местната парична единица).
  • Предизвикването на респектиращо и престижно отношение: Възможно е в някои бизнес ситуации (при получаването на даден договор чрез конкурс) една чуждестранна компания да е в състояние да предложи по-добри срокове и условия. А участието на «чужд инвеститор» в едно местно начинание, често се приема с повече доверие и желание за бизнес сътрудничество и в някои случаи  дори може да спомогне за получаването на митнически и други облекчения.

Къде да регистрираме офшорна компания?

Понастоящем съществуват над 40 юрисдикции в света, предоставящи на офшорните компании значителни данъчни облекчения, определящи ги като "tax haven". Традиционните "tax haven" територии са разположени предимно на архипелази (Британските Виржински острови), островни републики или в малки държави (Панама). Независимото законодателство на тези държави и територии насърчава чуждите инвеститори да регистрират компании там. В най-сериозните офшорни зони оперирането с компаниите, сигурността на чуждите инвестиции и запазването на пълна дискретност са гарантирани и са базирани на конкретни закони. Например, законодателите в Британските Виржински острови приемат през 1984 година пакет от такива закони под названието "Декрет на Интернационалните Бизнес Компании". Когато се сблъсквате за първи път с тази тема е много трудно да вникнете и да разграничите изгодите от евентуалните затруднения, съпътстващи предложенията на обикновено малките и не особено познати страни. Въпреки всичко, съществуват няколко фактора, които могат да ви помогнат да се ориентирате правилно.

Какво е това, което предоставя благоприятен данъчен статут за компанията?

Логично е да възникне първо въпросът: «В какъв аспект данъчният статут на офшорните компании се явява благоприятен?» - и в последствие: «Каква е ползата на страните, предоставящи на чуждите инвеститори облекчения от такъв мащаб?»- (На този въпрос ще отговорим в следващия абзац.)

Във всички сериозни «tax haven» територии данъчните облекчения са законообосновани. Например, облекченията предоставяни на компаниите, регистрирани на територията на Британските Виржински острови са включени в пакета закони приети през 1984г. Съгласно тях, офшорните компании не плащат никакви данъци на Британските Виржински острови, освен задължителната годишна държавна такса в размер от 350 USD, независимо от оборота  на компанията. На територията на Белиз и Сейшелските острови размерът на годишната държавна такса е 100 USD, а в Панама - 350 USD. Очевидна е разликата в предоставяните данъчни облекчения, в сравнение със съществуващите сега в Европа данъчни удръжки върху печалбата в размер от 10% до 35%.

Защо е благоприятно за страната на регистрация да предоставя данъчни облекчения?

Офшорните зони са разположени най-често в страни с незначителна територия и немногобройно население. Туризмът и предоставянето на различни видове услуги играят първостепенна роля в тяхната икономика. Офшорният бизнес допринася за значителното увеличаване на доходите в бюджета им. От една страна, се разкриват конкретни възможности за осигуряване на работа на квалифицирани кадри, реализиращи се в правната сфера, държавната служба за регистрация, представителствата, банковите институции и др. От друга страна, посредством регистрационните разходи и държавните такси в бюджета на страните се вливат значителни ресурси.

Какви ca основните принципи на данъчното облагане в страната на регистрация?

Както вече споменахме, една от главните причини за създаването на офшорни компании в «tax haven» териториите е да се избегнат съществуващите тежки данъчни плащания и на тяхно място да се възползваме от преките и непреките данъчни облекчения. Трябва да отбележим, че напълно освободени от данъци компании и компании без разходи нe съществуват никъде по света, независимо от факта, че в някои държави офшорните компании въобще не се облагат с данък. Най-често срещаните принципи на данъчно облагане в териториите, регистриращи офшорни компании ca изброени по-долу:

  • Страни, чиито компании придобиват доходи единствено извън границите на регистрационната територия, се освобождават напълно от данъци. В тези случаи компаниите заплащат фиксирана държавна такса, която не зависи от оборота и печалбата на компанията. Такива територии ca Британските Виржински острови, Бахамските острови, Белиз и др.
  • Освобождаването от данъци се прилага само за доходи, придобити извън страната на регистрация. В някои страни , като Панама и Хонг Конг, компаниите могат да водят дейност и на територията на страната, като местните доходи придобити от нея се облагат с данъци по действащите данъчни таблици, а доходите придобити извън граница си остават необлагаеми. В тези случаи се изисква компаниите ежегодно да декларират отделно местните от трансграничните доходи.
  • Данъчно облагане по действащите данъчни таблици. Една от тези територии е Кипър, където офшорните компании плащат 10% данък върху печалбата. В тези случаи е задължително поддържането на счетоводни книги, както и подготвянето и предаването на годишен счетоводен и финансов отчет.

Какви са изискванията на страната на регистрация към директорите и собствениците на офшорните компании?

В някои офшорни зони не съществуват каквито и да било ограничения за директорите и собствениците на офшорни компании. Например, това са Бахамите, Британските Виржински острови и Белиз. Там компании могат да бъдат регистрирани с участието на един единствен директор и един собственик, независимо от тяхната националност, като могат да бъдат дори едно и също лице. В други зони съществуват известни ограничения спрямо собствениците и директорите на компаниите, които се разделят на две основни групи:

  • Количествени ограничения: Това означава, че е определен минималният брой на директорите и/или собствениците. Например в Панама, офшорните компании трябва задължително да имат поне трима директори (естествено физически лица).
  • Ограничения към националността: Това изискване се предявява специално към директорите и главната му цел е предоставянето на работни места за местни специалисти в тази област. Например, компаниите регистрирани в Лихтенщайн трябва задължително да имат поне един местен директор.

Какви данни се вписват в обществените регистри?

Този въпрос е от голямо значение, като се има предвид факта, че често в хода на определени бизнес операции, някои собственици и директори на компании предпочитат да запазят своята самоличност в тайна. В страните с континентална правна система това е почти невъзможно поради факта, че данните и информацията за компаниите са обществено достьпни. В Унгария, Австрия и Германия всяко частно лице е в състояние да изиска такава информация от архива на Регистрационната палата, позовавайки се на съществуващ бизнес интерес към компанията. От тази гледна точка, компаниите могат да бъдат разделени в три категории:

  • С осигурена пълна анонимност. Личните данни , както на директорите, така и на собствениците не се съхраняват в търговския регистър, като не се съобщават дори на органите на местната власт. Такива територии ca Сейшелски острови, Британските Виржински острови, Белиз и др.
  • С частична анонимност. В Панама например, данните на собствениците не се вписват в публичния регистър, но затова пък всички лични данни на директорите ca общодостъпни.
  • С пълна публичност. Редица лични данни, както за собствениците , така и на директорите ca публично достъпни в търговския регистър. В Кипър, например, за собствениците и директорите на компанията ca достъпни следните данни: име, националност, номер на паспорта, дата на раждане, личен адрес и др.

Какъв е размерът на учредителния капитал? Как и дали трябва да бъде заплатен?

Разглеждайки регламентите на различните страни и територии по този въпрос, разграничаваме влиянието на две законодателни системи: европейската и англо-американската.

  • В страните , където законодателната система е изградена въз основа на английската, регламентите и условията са много по-гъвкави. Такава е практиката в офшорните зони, разположени в региона на Карибско море. Например, на Бахамите стандартният учредителен капитал на компанията е 5000 USD, но според закона това е т. нар. «номинален учредителен капитал», който не е задължително да бъде ефективно внесен по сметката на компанията при нейното откриване. Същото важи и за Британските Виржински острови, където стандартният учредителен капитал възлиза на 50000 USD, но не се изисква заплащането му. Това означава, че компанията може да бъде създадена с няколко хиляди долара капитал, без да се внася абсолютно никаква сума при учредяването й.
  • В страните от втората група ( с европейска законодателна система ) както размерът, така и начинът на заплащане на учредителния капитал са ясно определени. В Швейцария, Лихтенщайн и Унгария учредителният капитал не само трябва да бъде регистриран,но и заплатен ( внесен по специална сметка на името на компанията ), а всеки непаричен актив се изисква да бъде предоставен на разположение на компанията.

От къде е най-практично да се управлява офшорната компания?

Повечето офшорни компании трябва да притежават някакъв вид управително тяло, което обикновено е съставено от съвет нa директорите. Директорите трябва да имат адрес и местожителство в дадена страна или територия. Това е причината, поради която трябва внимателно да разгледаме законовите положения, които действат в съответната държава и регламентират начина им нa работа. Например, в съответствие с немското законодателство, ако директорът нa компания регистрирана нa Бахамите е с местоживеене в Германия, то бахамската компания може да бъде облагана с данъци и в Германия.

Всъщност каква е логиката на немското данъчно законодателство при обосноваването нa този закон? Поради факта, че немският директор живее в Германия, данъчният закон предполага, че компанията разположена на Бахамите се управлява от Германия; компанията има офис в Германия и всички приходи свързани с това са облагаеми. Важно е да се разбере причината и ефекта от данъчните закони.

Например, според съставената по модела на ОИСР конвенция за избягване на двойното данъчно облагане, сключена между различни страни, дефиницията за помещение (офис) започва със следното: „помещенията, определено, са място за управление....”

Взимайки предвид гореизложеното, може да установим, че като цяло е данъчно по-изгодно, ако компанията официално се управлява от директор, пребиваващ на територия без данъчно облагане или с данъчни преимущества (Сарк, ОАЕ и др.)

Необходимо ли е личното присъствие на клиента на мястото, където ще бъде регистрирана офшорната компания?

Противно на разпространеното мнение, всъщност не се налага да пътувате до офшорната юрисдикция при регистрацията на компания. Достатъчно е да се свържете с някой от офисите на компанията LAVECO Ltd. Както старите, така и новите клиенти могат да се възползват от готовността на нашите сътрудници да отговорят на всички въпроси, възникващи в процеса на работа с офшорните компании. Не е необходимо дори да посещавате лично нашите офиси, тъй като необходимите документи могат да бъдат получени и съответно върнати в офисите на LAVECO по факса или по пощата (не се приемат заявки, направени по интернет).

Кои са основните учредителни документи?

Тук ще изброим документите издавани на компании, регистрирани в най-често ползваните традиционни офшорни юрисдикции ( Бахамски острови, Британски Виржински острови, Щата Делауеър-САЩ, Панама и др.):

  • Регистрационен сертификат (Certificate of incorporation): Tози документ се издава от Регистрационния орган и удостоверява, че компанията е включена в Търговския регистър под упоменатото на документа наименование и на отбелязаната в документа дата. Т. нар. Апостил ( Международна заверка) се прикрепва към Регистрационния сертификат, удостоверявайки валидността на подписите, поставени от служителите в местните регистрационни учреждения. Това прави документът международно признат, съгласно Хагската Конвенция от 5 октомври 1961г.
  • Устав на компанията (Articles of Association / Ву-laws): Този документ съдържа основните правила, свързани с управлението на компанията. В повечето случаи представлява стандартен текст, съобразен с изискванията на местното законодателство. Естествено, както във всеки устав, така и в този, при поискване съдържанието може да бъде коригирано и допълвано от собствениците и директорите на компанията. Някои от точките, които залягат в Устава са:
    • предмет на дейност
    • учредителен капитал
    • име на компанията
    • процедура по назначаване на директорите
    • права на директорите
    • правилник за издаване на акции и др.
  • Назначение на първите директори (Appointment of the first directors): След подписването на учредителните документи, основателят на компанията ще назначи първите директори.
  • Протокол от първото събрание (Minutes of the first meeting): Протоколът от първото събрание на директорите обикновено съдържа първите решения на компанията, а по-точно факта на регистрация, избиране и потвърждение на седалище и сух печат за компанията.
  • Протокол относно издаването на акции (Minutes concerning the issue of shares): Той съдържа имената на собствениците и притежателите на акции, а също така тяхното описание и брой.
  • Отставка на учредителя (Subscriber’s Resignation) : В този документ учредителят, който е законен представител на фирмата, прехвърля всички права, свързани с оперирането на компанията, на бенефициарите.
  • Корпоративен печат (Corporate seal): Общопознатото използване на печати е различно от начина, по който те се използват в офшорната компанията. Обикновено е законообосновано правилото, че компанията трябва да притежава т. нар. сух печат, който се одобрява на учредителите. Tози печат не се използва за подпечатване на договори и фактури (там е достатъчен само подпис), а за подпечатване на акциите, издавани от компанията, както и на нейните протоколи и наредби.

Какво представлява Сертификатът за Актуално състояние?

Този документ обикновено се издава от Регистрационната палата в тези страни, които са с aнгло-саксонска или aмериканска правна система и техните бивши колонии. Той потвърждава, че компанията фигурира в регистъра, че е заплатила всичките задължителни държавни такси и данъци и не е обременена със задължения. Съдържанието на този документ е различен в правната система на различните страни в зависимост от това, какви данни за компанията се внасят в съответния регистър. Той  потвърждава съществуването на компанията и нейният добър юридически статут и обикновено се изисква от банките при откриване на банкови сметки, в случай, че компанията е била регистрирана повече от определено време (т.е. 1, 3, 6 или 12 месеца, в зависимост от практиката на банката) до момента на откриването на сметката. Сертификат за Актуалност се издава само на тези компании, които вече са заплатили годишнита си поддръжка, т.е. годишните такси, данъци, разходи за предоставен офис, агент, секретар, номинални собственици и директори.

Какво означава терминът «текущ данък»?

Този принцип на данъчно облагане е по-често срещан в американския и английски тип данъчно облагане. В този вариант обект на данъчно облагане се явява не самата компания, а нейните собственици, т.е. самата компания не се подлага на данъчно облагане съобразно дохода й, а в замяна на това частта от придобитата печалба, полагаща се на всеки от собствениците на компанията постъпва при тях и в последствие те са длъжни да я декларират в техните годишни данъчни декларации. Даденият принцип се използва основно при данъчното облагане на партньорства - LLC в САЩ и LLP във Великобритания.

Партньорството или по-скоро партньорите в компанията определят съотношението, в което се разпределят приходите на компанията за всеки от тях. Периодично приходите се насочват в определените пропорции към съответните партньори, които от своя страна включват тези доходи в своите данъчни или подоходни декларации.

Собствениците (партньорите) на такива компании могат да бъдат както частни, така и юридически лица. Облагането на доходите, генерирани от партньорствата зависи главно от мястото на данъчното облагане на нейните партньори, т.е. местожителството на партньорите или мястото на регистрация на компаниите-партньори. 

Коя е най-добрата офшорна юрисдикция?

Мястото на регистрация е ключов въпрос от гледна точка на бъдещите операции на компанията. По принцип не съществува само един добър или стандартен вариант. Винаги има няколко алтернативи, от които може да се направи подбор на подходяща компания за определен тип операции. Тъй като много юрисдикции предлагат почти еднакви решения за определени дейности, в повечето случаи едновременно няколко от тях могат да бъдат подходящи. В такива случаи решаващите фактори обикновено са стойността, престижа на юрисдикцията и лекотата, с която се администрира компанията.

Защо е необходимо заплащането за регистрационен адрес и агент, ако те не се използват?

Юридическо условие за създаването и съществуването на една компания е наличието на регистрационен адрес и агент. Компанията може никога да не ги използва практически, но тя се нуждае от тях, тъй като корпоративният закон в почти всички офшорни дестинации изисква компанията да има, през цялото си съществуване и без прекъсване, местен регистрационен адрес. В повечето юрисдикции местен регистрационен агент и секретар са също задължително условие. Ако агентът, предоставящ регистрационния адрес подаде оставка, компанията нарушава един от законите за поддръжката й в Търговския регистър, което ще доведе до изключването на компанията от него. В повечето юрисдикции годишните данъци и такси могат да бъдат платени само чрез местен агент, поради което е много важно всяка компания да заплаща разходите по своята годишна поддръжка редовно и в определените срокове.

Защо ca изгодни договорите за избягване на двойното данъчно облагане?

Двустранните договори за избягване на двойното данъчно облагане (и за избягване на неплащането на данъци) могат да бъдат благоприятни, защото при определени видове приходи те определят данъчни правила, които са по-привлекателни от онези, които биха се приложили, ако доходът се облага само в едната или и в двете участващи страни. Видовете доходи, към които се прилагат тези договори, обикновено са: приходи от лихви, дивиденти, хонорари. Общо казано, законодателството в повечето страни приема данъчното облагане за такъв вид приходи, заплащани извън страната, да се прилага преди тяхното трансфериране. Ако обаче, съществува договор за избягване на двойното данъчно облагане и той предвижда по-ниска стойност за данъчно облагане върху вида на определен вид приход, тогава тази по-ниска стойност ще има превес, тъй като международното споразумение е с по-висок юридически статут, от това на данъчното законодателство на дадена страна. Много фактори трябва да бъдат взети предвид, когато се прилагат условията в договорите за избягване на двойното данъчно облагане, поради което е препоръчително да се консултирате с експерти в страната на източника на дохода, за да установите точните условия, прилагани в данъчната практика на тази страна.

Какво е Сертификат за данъчен резидент?

Сертификатът за данъчен резидент, както показва името му, е документ доказващ мястото, където компанията е данъчен резидент т.е., където тя плаща своите данъци. Въпреки, че името на този документ може да се различава в различните страни, съдържанието е винаги едно и също: данъчната служба или подобна инстанция на съответната страна удостоверява, че дадена компания или клон, регистриран в тази страна е в списъците им, има данъчен номер и плаща данъци. Необходимост от издаването на такъв данъчен документ възниква, ако компанията желае да използва преимуществата по договор за избягване на двойно данъчно облагане. Затова, на компанията е нужно да представи на данъчните органи в страната, която се явява източник на получените доходи, потвърждение за това, че тя не само е регистрирана в страната, където се трансферират тези доходи, но също така, че плаща данъци там.

Могат ли офшорните компании да бъдат използвани единствено за пране на пари?

Отговорът на този въпрос, разбира се е не. Въпреки това, имайки предвид негативното обществено мнение за офшорните компании, се налага да разгледаме въпроса по-подробно. Нужно е да започнем обяснението отдалеч с някои философски мисли. Необходимо ли е на човек, планиращ да извършва бизнес операции, да регистрира компания? Ясно е, че отговорът на този въпрос е да. В наши дни това трябва да бъде основно право, както свободата на словото и религията. Ако аз имам желанието и необходимите за това капитал, опит и бизнес контакти, тогава имам право да започна бизнес в дадена страна, в съответствие със съществуващите там юридически условия. Ако аз имам вече установен бизнес, имам ли право да регистрирам офшорна компания и да се възползвам от преимуществата, предоставяни от данъчното облагане, валута или други облаги? И на този въпрос отговорът е положителен. Един от основните принципи на икономиката е да се използват по най-добрия начин всички съществуващи ресурси за максимално увеличаване на печалбата. Най-голяма роля от всички съществуващи ресурси играят парите. Обръщението на капитала е по-ефективно и печалбите по-големи, ако бизнесът може да бъде управляван при по-благоприятни данъчни условия. Един от начините да се осъществи това е чрез офшорна компания. Не е случайно, че днес повече от 50% от финансовия оборот минава през почти 4 милиона офшорни компании. Те са регистрирани напълно легално и се ползват от преимуществата, предоставяни от съответните законодателства, данъчните облекчения, мита, валутен обмен и други наредби. В много юрисдикции държавните органи не упражняват толкова силен контрол върху тях, отколкото върху местните компании. По-опростените условия могат да накарат хората да повярват погрешно, че там е възможно да останеш анонимен, да нарушаваш правалата и че законът не трябва да се спазва. Това в никакъв случай не е правилно. Офшорните компании се създават за изпълнението на финансови операции по същия начин, както и местните компании. Ако в преследване на нелегални цели, офшорна компания не е използвана за стриктно законни финансови операции, тогава можем да кажем, че не компанията е тази, която носи вината, а целите и действията на лицата, които я използват не по предназначение. И тук възниква третият въпрос: Необходимо ли е някой да има офшорна компания, за да наруши закона? Отговорът на този въпрос е не. Много криминални нарушения могат да бъдат извършени и от други компании. Факт е, че ако разгледаме финансовите криминални дела, ще видим, че повече от 90% от тях са заведени срещу местни компании. Най-типичните случаи са за фалшиви фактури, неправомерно получено ДДС, незаконно получаване на държавна помощ и др. По-нататък възниква и въпроса за връщането на тези средства в обръщение. Ние можем да продължим да дискутираме този проблем до безкрайност, но е ясно, че ако някой желае да «пере пари», той не се нуждае от офшорна компания и предназначението на офшорните компании не е «пране на пари».

Какво представлява Тръста?

Институцията на Тръста датира от преди повече от 800 години в aнгло¬саксонското право. Основното в него е, че основателят на Тръста (англ. settlor или grantor), прехвърля принадлежащото му имущество на попечител (англ. Trustee), който в наши дни обикновено се явява компания специализирана в тази област, така че имуществото да стане собственост на попечителя. Двете страни определят в Тръстов Договор ( англ. Trust Deed) как попечителят трябва да управлява имуществото, възнаграждението, което ще получава за извършването на тази услуга и кои ще са бенефициарите на имуществото, притежавано от Тръста. Основателят на Тръста може също така да бъде и бенефициар докато е жив или да включи и други лица (обикновено съпруг/а, деца, братя, сестри и др.). След смърта на основателя, Тръстът обикновено прекратява своето съществуване и имуществото се разпределя между бенефициарите, в съответствие с инструкциите в Тръстовия Договор. Възможно е Тръстът да продължи да съществува и след смъртта на своя основател, в съответствие с неговата воля, изложена в Тръстовия договор или ако бенефициарите решат да подпишат нов договор с попечителя.

Тръстовата институция е била прилагана в случаи, когато поради една или друга причина, основателят не е бил в състояние да управлява своето имущество (например, когато по време на кръстоносните походи, рицарите е трябвало да придружават краля до Светата Земя). Най-често срещаната причина за сключване на Тръстов договор в наши дни е уреждане на наследство или защитата на имущество, посредством попечител (частно лице или компания), който е резидент в юрисдикция с благоприятен данъчен режим, така че да не се облага приръста на активите в процеса на тяхното управление.

Възможно ли е да се регистрира частна офшорна фондация?

Частни офшорни фондации могат да бъдат създадени за защита на имуществото. Днес двете най-популярни юрисдикции за регистрацията им са Лихтенщайн и Панама. Главното преимущество на фондацията е, че тя сама по себе си е собственик на имуществото и го управлява. Фондацията няма собственици, а само бенефициари. Следователно, имуществото по никакъв начин не влияе върху личните доходи на основателите на фондацията. Фондацията, както и Тръста имат бенефициари, които могат да бъдат частично или изцяло същите лица, които го формират. Най-голямото предимство на частната офшорна фондация пред тръста е това, че тя се явява юридическо лице, докато тръстът не е.

Възможно ли е да се сменят директорите на офшорната компания?

Офшорните компании са компании, както всяка една неофшорна, където и да било по света. Следователно, собствениците на компанията имат право да променят или отстраняват директорите й. В случаите, когато директорът/ите подава/т оставка, акционерите могат да назначат нови на тяхно място. Ако директорът почине, акционерите назначават негов заместник. Издаваните документи във връзка с измененията в борда на директорите са различни в различните юрисдикции, а така също е различна и процедурата, която обикновено зависи от това, дали данните на директорите се вписват или не в публичния регистър на компаниите.

Може ли офшорната компания да закупува недвижимо имущество?

Общо казано, в зависимост от законите на страната на регистрация, офшорната компания може да закупува имущество извън границите на дадената юрисдикция. В повечето юрисдикции единственото недвижимо имущество, което офшорната компания има право да притежава на територията на страната на регистрация е регистрационния офис. Въпросът е по-сложен от гледна точка на законодателството на страната, в която се намира предвиденото за закупуване недвижимо имущество. Тези закони могат да ограничават възможността за покупка на недвижимо имущество от чуждестранни юридически лица или да налагат специални условия (напр. не могат да се купуват определени сгради или обработваема земя). Добре е да се направи предварателно проучване и да се консултирате с местни експерти и адвокати в страната, в която се намира недвижимото имущество, преди да се вземе окончателното решение.

Може ли офшорната компания да закупува автомобили?

В зависимост от законодателството на страната на регистрация, офшорната компания може да купува автомобили. Ако разгледаме обаче законите на страната, в която автомобилът ще се използва, въпросът става много по-различен. По принцип автомобил, закупен от офшорна компания, не трябва да бъде използван в страната, в която компанията е регистрирана, а на абсолютно неутрална територия. Това означава, че трябва да се проучат законите на страните, в които автомобилът ще бъде използван, за да се установят условията, при които чуждестранна компания може законно да поддържа автомобил там и какви данъци, такси и други финансови разходи са свързани с употребата и поддръжката му. Необходимо е да се провери дали чуждестранно лице има право да притежава и поддържа автомобил в съответната страна, без да има местна регистрация, като в случая с недвижимото имущество. Много е важно, да се консултирате с местни митнически и данъчни експерти преди покупката на автомобила.

Могат ли офшорните компании да дават заеми?

Офшорните компании могат да отпускат заеми на компании и частни лица. Те са свободни да договарят конкретните условия за отпускане на заема с кредитополучателя. Поради това, обикновено условията за изплащане, гаранцията върху заема и лихвеният процент са трите елемента, които формират договора между двете страни. Общо казано, законите на юрисдикцията, където офшорната компания е регистрирана не поставят ограничения при този тип споразумения. Положението на кредитополучателя обаче може да бъде различно, ако законодателството в страната, на която той е резидент, определя специални условия свързани, например, със заплащането на лихви в чужбина. Необходимо е, също така да се проучи, дали стойността на дължимия заем може да превишава определен процент от личния капитал на кредитополучателя и др.

Може ли офшорна компания да учреди други компании?

Офшорната компания може да бъде акционер в други компании и следователно може да учредява офшорни и местни компании в повечето места по света (разбира се, съгласно регламентите на местното законодателство).

Кой може да се разписва от името на офшорната компания?

Обикновено, право на подпис от името на офшорната компания имат директорът/ите (управителите), които са лицата, водещи нейните бизнес операции. Освен това, право на подпис имат и лицата, на които директорът/ите на компанията предоставят правото да я представляват. За тази цел, директорът/ите на компанията им издават пълномощно. То може да бъде:

  • Генерално - т.е. предоставя на упълномощените лица всички права за пълното управление на компанията. Естествено, пълномощниците подписват от името на компанията, като техните имена се появяват в документите.
  • Специално - в този случай правата да представляват компанията се разпростират само в границите на указаната в пълномощното дейност (напр. откриване на банкова сметка или покупка на недвижимо имущество и др.). В този случай, упълномощените лица имат право да извършат само дейността/ите указани в пълномощното, но не могат да извършват други операции от името на компанията.

В повечето случаи пълномощното, издавано от директора, е валидно за определен период от време, например, до 1 година. Също така, е прието упълномощеното лице да няма право да преупълномощава трети лица, което би довело до безкрайна верига и би направило невъзможно установяването на правата в компанията.

Трябва ли собствениците на офшорната компания да подписват учредителните документи?

Понякога да, а понякога не. В юрисдикциите, където личните данни на собствениците се  вписват в Регистъра на компаниите, е логично да се изисква собствениците да подпишат регистрационните документи, а също и Устава на компанията. Кипър, където личните данни на собствениците ca  общодостъпни е пример за такъв тип юрисдикция. Но, дори в този случай е възможно собствениците да упълномощят трето лице (напр. местен адвокат или регистрационен агент) да подпише документите от тяхно име. В повечето офшорни юрисдикции е прието юридическите кантори, които регистрират компании и определени техни сътрудници да подписват регистрационните документи като основатели на компанията. Обикновено те назначават първия съвет на директорите, които след което прехвърлят правата си на управителите, на свой peд издават акциите на компанията и Сертификата за дялово участие (англ. interest certificates).

Могат ли офшорните компании да инвестират на стоковата борса?

Офшорната компания може да закупува ценни книжа (акции, облигации и др.) и може свободно да ги продава. Ако разгледаме оборота на основните фондови борси в света (Ню Йорк, Лондон т.н.), ще установим, че болшинството от акциите в циркулация са притежание на офшорни компании и се обменят между тях. Те са основните акционерни играчи на развитите капиталови пазари. Офшорните компании присъстват и на стоковите пазари, където са активни във валутните операции, а също така при договорите за бъдещи доставки. Те осъществяват повечето сделки и на пазарите на суровини и петролни продукти.

Могат ли офшорните компании да притежават патенти и лицензи?

По принцип, офшорните компании могат да бъдат собственици на всякакви продукти, материални или не. Нематериалните продукти включват разнообразни патенти и подобни права, които могат да бъдат приписани на автор или композитор. Общо казано, те се причисляват към интелектуалната собственост, която може и да не е резултат от юридическа защита (като заявление за патент, авторско право или патент на промишлен дизайн). От горепосоченото става ясно, че офшорните компании могат да притежават и да реализират печалби от интелектуална собственост.

Колко още време ще съществуват офшорните компании по света?

В днешно време това е много често задаван въпрос, така както е било винаги. Самият факт, че той възниква, подсказва негативно отношение, като че ли говорим за някакъв вид вредна, криминална дейност, на която е време да се сложи край. Но защо офшорните компании, опериращи по света, трябва да бъдат изоставени и дали е възможно да бъдат закрити? Тези, които осъждат офшорните компании, обикновено не дават обоснован с конкретни причини отговор на първата част на този въпрос. Вместо това, те просто повтарят, че офшорните компании благоприятстват «прането на пари» и предоставят паравани, зад които някои хора се крият. В същото време трябва да се има предвид, че не инструментът (т.е. офшорната компания) е проблема, а човешките цели и намерения, които са скрити зад определени действия. Погледнато от тази гледна точка няма разлика между офшорна и местна компания. Също толкова възможно е, ако не и повече, да се перат пари и да се прикриват незаконни средства чрез последните. Статистиката показва, че значително повече местни компании се забъркват в криминални дела от финансово естество и само една малка част от тях са извършени от офшорни компании. Ако се върнем към основния въпрос или към тази част от него, отнасяща се до възможността да се изоставят офшорните компании, отговорът е много комплициран. На теория е възможно да се направят административни стъпки за блокиране на регистрацията на офшорни компании в бъдеще. Но какво ще се случи с множеството офшорни компании (някои експерти казват, че съществуват към 3 милиона, докато други твърдят, че са близо 4 милиона), които вече функционират и водят операции по цял свят? Невъзможко е да си представим развитието на световната икономика без тях. Днес повечето ежедневни финансови транзакции се извършват от офшорни компании. Ограничаването на вече съществуващи и фукнкциониращи офшорни компании може да предазвика хаос в световната икономика и да доведе до нестабилност. Така че, на практика е немислимо тези няколко милиона офшорни компании да претърпят дълбоки промени в резултат на сериозни ограничения.



ВАЖНО
СЧЕТОВОДНА И КОНСУЛТАНТСКА КАНТОРА "ЕВРОКОНСУЛТ"
ИМА УДОВОЛСТВИЕТО ДА УВЕДОМИ ВСИЧКИ
НАСТОЯЩИ И БЪДЕЩИ КЛИЕНТИ, ЧЕ
ВЕЧЕ ОТКРИХМЕ И ОФИС В ГРАД СОФИЯ!!!


ОТ ЕКИПЪТ НА 
СКК ЕВРОКОНСУЛТ



КОНТАКТИ

Счетоводна и консултантска кантора
"Евроконсулт"
гр. София
бул. "Витоша" №1, ет.2

0898/527 530

e-mail: office@euroconsultbg.eu

Управител: Ева МАРЧЕВА

НАЧАЛО l ЗА НАС l ВЪПРОСИ И СЪВЕТИ l ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ l КАЛКУЛАТОРИ l ЗАПИТВАНЕ ЗА ОФЕРТА l НАШИ КЛИЕНТИ l РЕЛАКС l КОНТАКТИ
2017, Всички права запазени. ОФШОРНИ КОМПAНИИ - РЕГИСТРАЦИЯ И ОБЛАГАНЕ, OFFSHORE COMPANIES - REGISTRATIOAN AND TAX HAVEN