0898 527 530
office@euroconsultbg.eu  
http://www.euroconsultbg.eu/bg/uslugi/standarti-iso
http://www.euroconsultbg.eu/bg/uslugi/schetovodni-uslugi
chrome://newtabhttp//www.euroconsultbg.eu/bg/uslugi/akademiya-za-obrazovanie-razvitie-i-kultura-grvarna-aork223_akademiya-za-obrazovanie-razvitie-i-kultura-grvarna-aork
http://www.euroconsultbg.eu/bg/uslugi/administrativni-uslugi
http://www.euroconsultbg.eu/bg/uslugi/biznes-planove-i-finansovi-analizi
http://www.euroconsultbg.eu/bg/uslugi/sydebno-schetovodni-ekspertizi
  ОФШОРНИ КОМПАНИИ
  Академия за образование, развитие и култура - гр.Варна - АОРК
  Годишна отчетност 2013
  Счетоводни услуги
  Бизнес планове и финансови анализи
  Регистрация на ЕООД, ООД - 50 лева и административни бизнес услуги
  Европроекти
  Годишна отчетност през 2012 година
  Данъчно облагане по ЗДДС 2012
  Годишна отчетност за 2011 година
  Съдебно счетоводни експертизи
  Стандарти ISO
  Албум първични счетоводни документи
  ТРЗ и Личен състав
  Национални счетоводни стандарти
  Международни счетоводни стандарти
  Примерни документи за регистрация в ДАНС
  Закони и наредби
  Социално осигуряване

НАРЕДБА ЗА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА

НАРЕДБА ЗА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА
Приета с ПМС № 87 от 5.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., изм., бр. 5 от 14.01.2011 г., в сила от 14.01.2011 г.
 Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
 
Чл. 1. (1) С наредбата се определят принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното извършване.
(2) Медицинската експертиза е неразделна част от диагностично-лечебната и профилактичната дейност на лечебните заведения.
Чл. 2. Медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на трайно намалената работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), които упражняват трудова дейност и не са им определени вид и степен на увреждане, вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, и потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на заболяванията.
Чл. 3. (1) Експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските консултативни комисии (ЛКК), от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
(2) Експертизата на трайно намалената работоспособност, на вида и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, се осъществява от ТЕЛК и НЕЛК.
 (3) Експертизата на вида и степента на увреждане на децата до 16-годишна възраст се извършва от детски експертни лекарски комисии (ДЕЛК). Експертизата на вида и степента на увреждане на децата до 16-годишна възраст се извършва и от НЕЛК с участието на специалисти по детски болести в специализираните състави.
(4) Експертизата на професионалните болести се извършва от ТЕЛК, определени със заповед на министъра на здравеопазването, и от НЕЛК и включва потвърждаването или отхвърлянето на професионалния характер на заболяването. В заседанията участват специалисти по трудова медицина (радиобиология и радиационна хигиена) и по професионални болести, един от които председателства заседанията.
Чл. 4. Формата и съдържанието на експертните решения и на медицинските протоколи на ЛКК, ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК са по образец, утвърден от министъра на здравеопазването.
Чл. 5. Експертизата на работоспособността в лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на правосъдието и Министерството на физическото възпитание и спорта се извършва по реда на наредбата.
 
Глава втора
ЕКСПЕРТИЗА НА ВРЕМЕННАТА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ
Раздел I
Общи правила за издаване на болнични листове. Условия и ред за установяване на временна неработоспособност
 
Чл. 6. (1) Временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението.
(2) Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) и от министъра на здравеопазването. 
(3) На граждани на други държави - членки на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство, и на Швейцария, за които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване, се издава формуляр Е116 (медицински доклад относно неработоспособност) или друг аналогичен на него документ.
(4) При временна неработоспособност болничен лист се издава за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК, независимо от това, дали по него ще се плати парично обезщетение, с изключение на случаите по чл. 9, ал. 1 и 4.
(5) Когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца.
(6) Неработните дни, както и ползването на друг законоустановен отпуск не прекъсват временната неработоспособност. Прекъсване на временната неработоспособност се допуска само когато лицето се е явило на работа със съгласието на органа, разрешил отпуска по болест (лекуващият лекар, ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК). Това обстоятелство се отразява в ЛАК по реда на правилника по чл. 109 от Закона за здравето (ЗЗ).
(7) По изключение за отделни случаи след мотивирано решение на ТЕЛК отпускът за временна неработоспособност може да се продължи и след изтичането на новите 6 месеца само за някои болести, като туберкулоза, травматични увреждания, следоперативни състояния, хепатит, инфаркт на миокарда и др., когато е очевидно, че осигуреният ще възстанови работоспособността си в следващите 6 месеца. Не се разрешава ползването на отпуск за временна неработоспособност непрекъснато за повече от 18 месеца.
Чл. 7. (1) Болничните листове се издават от лекуващите лекари/лекарите по дентална медицина и ЛКК. Лекарите по дентална медицина издават болнични листове само за заболявания от тяхната специалност. Лекарите от центровете за спешна медицинска помощ могат да издават болнични листове за домашно лечение до 3 календарни дни. Клиничният преглед и становището за временната неработоспособност се отразяват в личната амбулаторна карта (ЛАК) на лицето.
(2) Болнични листове могат да се издават и от лечебни заведения, които обслужват лицето по месторабота.
Чл. 8. (1) На осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях. В графа "бележки" на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден.
(2) Когато има данни за настъпила трудова злополука, довела до временна неработоспособност, лекарят, издал първичния болничен лист за нея, изпраща в 3-дневен срок на териториалното поделение (ТП) на НОИ копие от болничния лист.
(3) Екземплярите на болничния лист, издадени по реда на ал. 1, се извеждат под един и същ номер в книгата за регистриране на издадените болнични листове и в книгата за решенията на ЛКК.
Чл. 9. (1) Болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по-късна от датата на издаването му. Изключение се допуска само в случаите, когато временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове, или след изтичане на работното му време. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от следващия календарен ден, независимо че той може да е неработен за лицето. Изключение се допуска и в случаите, когато болничният лист е продължение. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от деня, в който лицето е следвало да се яви на работа по предхождащия болничен лист, независимо че той може да е неработен за лицето.
(2) Осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му.
(3) В случаите, при които лекуващият лекар или ЛКК са констатирали състояние на неработоспособност, но осигуреният откаже да му се издаде болничен лист, последният задължително се издава и служебно се изпраща на работодателя/осигурителя, където работи осигуреният. Ако осигуреният желае да ползва платен годишен отпуск за времето, включено в болничния лист, той подава съответната молба до работодателя/осигурителя. В този случай болничният лист се предава от работодателя/осигурителя на съответното ТП на НОИ заедно с копието от заповедта за отпуск по реда на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, приета с Постановление № 364 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 1 от 2007 г.; Решение № 9943 на Върховния административен съд от 2007 г. - бр. 1 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 26 от 2008 г., бр. 13 и 67 от 2009 г.; Решение № 10068 на Върховния административен съд от 2009 г. по адм. дело № 4062 от 2009 г. - бр. 80 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 2 от 2010 г.).
(4) Болничен лист за минало време без предварителен преглед на болния не се издава. Изключение се допуска най-много до два дни в случаи на тежки остри или изострени хронични заболявания, когато при прегледа обективната находка, отразяваща естеството и стадия на даденото заболяване, доказва, че лицето е боледувало и е било в състояние на временна неработоспособност, но прегледът не е могло да бъде извършен. В тези случаи причините за неизвършения предварително преглед задължително подробно се мотивират в ЛАК и се отбелязват в графа "бележки" на болничния лист. За лица, които поради заболяването си не носят отговорност за действията си, този срок е 10 дни. При издаване на болничния лист денят на прегледа се включва в посочените два, съответно 10 дни.
(5) Когато прегледът е бил извършен и временната неработоспособност е била своевременно констатирана, но болничен лист не е бил издаден, той може да се издаде за минало време, ако въз основа на обосноваваща документация на лечебното заведение и ЛАК се прецени, че лицето през това време е било временно неработоспособно. В тези случаи болничен лист за отпуск до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания се издава от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина, до 6 месеца - от ЛКК, а за повече от 6 месеца - след решение на ТЕЛК. Целият отпуск за минало време се включва в един болничен лист.
Чл. 10. (1) Всички решения на ЛКК и ТЕЛК по експертизата на временната неработоспособност, както и издадените болнични листове задължително се вписват в ЛАК, а за лекуващите се в лечебно заведение за болнична помощ - и в историята на заболяването, и в епикризата.
(2) Решенията и мненията на ЛКК се вписват под номер в книгата за решенията на ЛКК и се подписват от председателя и членовете на комисията. Всяка ЛКК води отделна книга за решенията си. Издадените болнични листове от лекуващите лекари и от ЛКК се регистрират в книгата за регистриране на издадените болнични листове, която е една за лечебното заведение.
Чл. 11. (1) Болничен лист се издава и при следните случаи:
1. умишлено увреждане на здравето с цел получаване на отпуск или обезщетение;
2. нарушаване на режима, определен от здравните органи;
3. временна неработоспособност поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;
4. временна неработоспособност поради хулигански и други противообществени прояви, установени по съответния ред;
5. временна неработоспособност поради неспазване на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред;
6. неявяване своевременно без уважителни причини на контролен преглед.
(2) Работоспособни осигурени, страдащи от хроничен алкохолизъм и наркомании, приети за лечение в лечебни заведения, имат право на болничен лист, издаден по общия ред, за цялото време на престоя им.
(3) На неработоспособните хронични алкохолици се издават болнични листове по реда и правилата за общо заболяване.
(4) За всички случаи, посочени в ал. 1, т. 1 - 5, лекуващият лекар задължително вписва в болничния лист: "За анкета".
Чл. 12. Не се издава болничен лист за временна неработоспособност:
1. на неосигурени по Кодекса за социално осигуряване (КСО) лица с изключение на случаите по чл. 42, ал. 2 и 3 КСО;
2. когато при прегледа се установи, че осигуреният е работоспособен; в този случай в служебната бележка, ако такава се поиска, се отбелязват датата и часът на явяването и на напускането на лечебното заведение;
3. при кръводаряване освен в случаите, когато поради кръводаряването настъпи временна неработоспособност;
4. за гледане на хронично болен освен в случаите, когато се прибавя ново заболяване, което утежнява състоянието и налага гледане на болния, при обективизирано изостряне на заболяването или в терминалния стадий;
5. за гледане на лице с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, на което е определена чужда помощ, с изключение на децата до 16-годишна възраст с определени вид и степен на увреждане;
6. за заболяване, за което ТЕЛК (НЕЛК) е определила 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане; изключения се допускат, когато са налице обективни данни за обострянето му, както и при интервенции, свързани с лечението на хронично заболяване.
Чл. 13. (1) Болничен лист за временна неработоспособност се издава на осигурено лице еднолично от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания, но не повече от 40 дни, с прекъсване в рамките на една календарна година.
(2) След изтичането на отпуска по ал. 1 болният се насочва към ЛКК.
(3) Когато болничният лист е издаден в нарушение на ал. 1 и 2, въпросът за временната неработоспособност се решава по реда на чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ).
(4) Когато съответната ЛКК установи, че е налице временна неработоспособност в периода, включен в болничния лист, издаден еднолично, тя го заверява, като:
1. вписва имената на членовете на ЛКК и техните подписи;
2. вписва дата и номер на решението на ЛКК по книгата за решенията на ЛКК;
3. поставя печат на лечебното заведение.
Чл. 14. (1) Болничен лист за цялото време на болничното лечение се издава еднолично от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина. В случаите, когато след болничното лечение болният се нуждае и от домашно лечение, при изписването се издава един болничен лист от ЛКК, в който се включват дните за болничното лечение, включително денят на изписването, както и не повече от 30 дни за домашно лечение. В историята на заболяването, в ЛАК и в епикризата се отразява издаденият болничен лист и се обосновава необходимостта от отпуск за домашно лечение.
(2) Болничен лист за дневен и домашен стационар се издава от ЛКК.
(3) Болничен лист за болнично лечение се издава задължително от деня на постъпването, независимо дали преди това осигуреният има издаден друг болничен лист.
(4) В случаите по ал. 3 в графа "бележки" на втория болничен лист се вписва номерът на първия болничен лист и продължителността на отпуска по болест по него "от - до".
Чл. 15. (1) В зависимост от състоянието на болния в болничния лист се определя един от посочените режими:
1. болничен;
2. санаторно-курортен;
3. домашен:
а) на легло - постоянно или за определени часове на деня;
б) стаен;
в) амбулаторен;
4. свободен:
а) само в района на населеното място, където болният прекарва отпуска по болест;
б) с право да отиде в друго населено място в границите на Република България.
(2) При определяне на домашен режим лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина или ЛКК, издаващи болничния лист, са длъжни да се информират от болния за възможностите му да проведе лечението си в друго населено място при по-добри грижи без опасност за влошаване на състоянието му от пътуването. Когато се разреши ползването на домашния отпуск в друго населено място, това обстоятелство се вписва в болничния лист.
(3) Когато болничният лист, с който е определен домашният режим, е издаден, а нуждата и възможностите за гледане на болния в друго населено място се установяват след неговото издаване, промените в режима по условията на ал. 2 се извършват преди заминаването на болния в другото населено място върху болничния лист преди представянето му на работодателя/осигурителя. В случай че той вече е представен на работодателя/осигурителя, издалият болничния лист изпраща писмо до него, с което се уточняват промените в режима, както и датата, от която следва да се прилагат.
Чл. 16. (1) Всички лабораторни изследвания и лечебни процедури (физиотерапия, рентгенова терапия и др.) на работоспособни осигурени лица се извършват в извънработно време или в работно време с разрешението на работодателя, без да се издава болничен лист.
(2) В случаите по ал. 1 лекарят/лекарят по дентална медицина, който прави изследването или консултацията, издава служебна бележка на осигурения, в която отразява часа на явяването и часа на приключване на изследването.
(3) Болничен лист може да бъде издаден само в случаите, когато времето, необходимо за отиване и връщане до и от лечебното заведение и за провеждане на изследванията и процедурите, ангажира цялото работно време на осигуреното лице по ал. 1.
(4) В случаите по ал. 3 болничният лист се издава от лекаря/лекаря по дентална медицина, изпратил болния за съответното изследване и лечебни процедури.
Чл. 17. На осигурени с ампутирани крайници или други ортопедични дефекти, на които се налага да им бъде взета мярка за изработване на ново медицинско изделие, помощно средство, приспособление или съоръжение или за поправка на старо, както и за обучение при ползването му, болничен лист за необходимото време се издава от лекар специалист или от специализирана ЛКК във връзка с протезирането на лицето.
Чл. 18. (1) Осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск. Осигурителите не допускат на работа осигурени, които се намират в отпуск поради временна неработоспособност.
(2) При определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт.
Чл. 19. (1) Когато лицето, което ползва отпуск по болест, заяви, че работоспособността му е възстановена преди изтичане на разрешения отпуск, и ако лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина или ЛКК, издали болничния лист, установят това, те могат да прекратят отпуска, като изпратят уведомление за това до работодателя/осигурителя. В уведомлението се посочва датата, от която се прекратява отпускът по болест. В тези случаи ЛКК може да прекрати отпуск, издаден еднолично от лекар.
(2) Нарушаването на режима, определен в издаден болничен лист, не се приема като самостоятелно основание за прекратяване на отпуска за временна неработоспособност.
(3) Споровете между осигурения, лекуващите лекари/лекари по дентална медицина и други заинтересувани лица и органи се разрешават по реда на чл. 112 и 113 от Закона за здравето.
Чл. 20. Лекуващите лекари/лекарите по дентална медицина и ЛКК са длъжни:
1. да уведомяват осигурените за деня, в който трябва да се явят на преглед;
2. да дават указания на осигурените за реда, начина и сроковете за обжалване на техните решения;
3. да осведомяват осигурените по всички въпроси, възникнали във връзка с уреждане на временната или трайната им неработоспособност.
 
Раздел II
Издаване на болничен лист при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, аборт, при належащи медицински прегледи и изследвания и при трудоустрояване
 
Чл. 21. Болничен лист поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се издава при условията и по реда, определени в чл. 7.
Чл. 22. При злополука лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина определя вида й - трудова или не, според данните от анамнезата и неговите лични констатации, като задължително вписва в ЛАК часа, мястото и обстоятелствата на злополуката. При съмнение за трудова злополука в болничния лист се вписва: "За доказване с разпореждане на ТП на НОИ", а за професионална болест - "За доказване с експертно решение на ТЕЛК".
Чл. 23. Болничен лист за аборт по желание или по медицински показания се издава по общия ред.
Чл. 24. (1) Болничен лист на осигурен, изпратен за консултация или изследване, се издава от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина или от ЛКК, които са го изпратили. Консултантът издава болничен лист в случаите, когато поеме лечението, като приеме болния в лечебно заведение за болнична помощ или му осигури системно домашно-амбулаторно наблюдение и лечение. Еднократното даване на рецепта или еднократната консултация не се считат за поемане на лечение.
(2) Лекарят консултант дава мнение относно характера и стадия на заболяването, лечението и работоспособността на болния. Консултантите не определят продължителността на неработоспособността. Тя се определя от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина или ЛКК, които издават болничния лист.
(3) Когато осигуреният не е бил изпратен за консултация от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина или от ЛКК, но представи консултативно мнение от друго лечебно заведение, което е констатирало състояние на временна неработоспособност, въпросът за работоспособността при несъгласие с мнението на консултанта и отказ да се издаде болничен лист се решава по реда на чл. 112 ЗЗ. В този случай лечебните заведения, извършили консултацията, са длъжни да издадат официален документ, в който да отразят обективната находка, параклиничните изследвания, лечението и мотивирано мнение за работоспособността на осигурения.
Чл. 25. (1) Когато няма данни за трайно намалена работоспособност или трайно намалената работоспособност е под 50 на сто, но здравословното състояние на осигурения налага да работи при облекчени условия, включително при намален работен ден, той се трудоустроява с болничен лист. 
(2) Лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина трудоустроява за срок до един месец в една календарна година, а ЛКК - до две години, но за не повече от 6 месеца еднократно. На всеки 6 месеца се прави контролен преглед и се издава нов болничен лист. След изтичане на двете години осигуреният се насочва за освидетелстване от ТЕЛК.
 
Раздел III
Издаване на болничен лист за временна неработоспособност при бременност, раждане и осиновяване
 
Чл. 26. (1) Отпускът поради бременност и раждане на осигурената в размер 135 календарни дни за всяко дете се разпределя в 3 болнични листа, както следва:
1. за 45 календарни дни преди раждането; болничният лист се издава еднолично от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната; в болничния лист задължително се вписва терминът на раждането;
2. за 42 календарни дни непосредствено от раждането - от лекаря, който е водил раждането; ако раждането е станало без медицинско наблюдение - от личния лекар;
3. за 48 календарни дни (продължение на предходния болничен лист):
а) след изписване от болничното лечебно заведение - от личния лекар на детето или от личния лекар на родилката;
б) в случаите, когато детето по медицински индикации е оставено за гледане в болнично лечебно заведение - болничният лист се издава от ЛКК на АГ отделението на болничното лечебно заведение, където се гледа болното дете.
(2) Когато детето почине, дадено е за осиновяване или е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка преди изтичането на 42 дни от раждането му, болничен лист по ал. 1, т. 3 не се издава.
(3) През време на отпуска поради бременност и раждане не се издава болничен лист по други причини.
(4) При патологична бременност болничен лист се издава по общия ред - както за общо заболяване.
Чл. 27. (1) Когато раждането не стане в рамките на 45-те дни отпуск поради бременност по чл. 26, ал. 1, т. 1, той се продължава с нов болничен лист до деня на раждането, но за не повече от 93 дни.
(2) Когато раждането е станало преди изтичането на 45-дневния отпуск поради бременност, а също и при преждевременно раждане, когато не е съществувала възможност да се започне ползването на 45-дневния отпуск поради бременност, осигурената има право на остатъка или на неизползвания отпуск поради бременност. В тези случаи отпускът се включва в третия болничен лист, като се вписва размерът на неизползвания отпуск поради бременност.
(3) В случаите, при които осигурената няма право на отпуск за времето след 42-ия ден от раждането, се издава болничен лист само за неизползвания отпуск поради бременност.
Чл. 28. Болничен лист за временна неработоспособност след раждане се издава от датата, на която е станало раждането, като винаги се разрешават 42 дни отпуск независимо от това, дали детето е мъртвородено, починало, или е дадено за осиновяване или в детско заведение на пълна държавна издръжка преди изтичането на 42-ия ден от раждането.
Чл. 29. Когато детето почине, настанено е в детско заведение на пълна държавна издръжка или е дадено за осиновяване след 42-ия ден от раждането, отпускът по третия болничен лист се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена, срокът на временната неработоспособност се продължава по общия ред, като обстоятелството, че неработоспособността е вследствие на раждането, задължително се отразява в болничния лист.
Чл. 30. (1) В случай, при който бременната не се е явила своевременно за оформяне на отпуска си поради бременност, но има определен термин на раждане, болничният лист се издава, както следва: 
1. ако до явяването й при лекаря е работила - само за времето от датата на прекратяване на работата до термина на раждането;
2. ако до явяването й при лекаря не е работила - за целия период от 45 дни, предхождащ термина на раждането.
(2) Когато осигурената е родила, без да е имала определен термин и без оформен отпуск поради бременност, временната неработоспособност се оформя, както следва:
1. за целия период от 45 дни преди раждането, ако не е работила, болничният лист се антидатира и се издава за целия период до датата на раждането от лекаря, водил раждането, или от личния лекар, ако раждането е станало без медицинско наблюдение;
2. ако е работила част от периода 45 дни, предхождащ раждането, а през останалия период не е работила, болничният лист се издава за времето от прекратяването на работата й до датата на раждането;
3. ако до раждането бременната е работила, болничен лист за бременност не се издава.
(3) В случаите, при които бременната се явява по-късно за оформяне на отпуска си по бременност, тя представя на здравните органи документ от предприятието за датата, до която е работила. Документът се съхранява в ЛАК заедно с картона на бременната.
Чл. 31. (1) При тежко заболяване на майката на дете до 2-годишна възраст, поради което тя не може да се грижи за детето, независимо кога е настъпило и независимо дали е довело до неработоспособност, ЛКК на лечебното заведение, което осъществява лечението и наблюдението на майката, издава протокол.
(2) Протоколът на ЛКК съдържа трите имена на майката, пълната диагноза на заболяването й, срока (от - до) за целия период, за който майката не може да се грижи за детето, трите имена и датата на раждане на детето и повода за освидетелстването - ползване на отпуск по чл. 167, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).
(3) Протоколът на ЛКК се съставя в два екземпляра, единият от които се прилага към ЛАК на майката, а другият се предава на лицето, което ще ползва отпуска по чл. 167, ал. 1 КТ. Протоколът на ЛКК се извежда в книгата за решенията на ЛКК.
(4) Когато възможността за гледане на детето от майката не се възстанови в срока по ал. 2, определен от ЛКК, той се продължава с нов протокол на ЛКК след ново освидетелстване.
(5) При спорове и отказ за издаване на протокол се процедира съгласно разпоредбата на чл. 112 ЗЗ.
Чл. 32. (1) При заболяване на майката по чл. 31, ал. 1, настъпило в периода на остатъка от раждането до 135-ия ден, на лицето, което ще ползва отпуск по чл. 167 КТ, се издава и болничен лист.
(2) Болничният лист се издава за периода по чл. 31, ал. 2, но за не повече от остатъка до 135-ия ден, от личния лекар на детето или от личния лекар на лицето, което ще ползва отпуск по чл. 167 КТ, въз основа на следните документи:
1. протокол на ЛКК по чл. 31, ал. 1;
2. декларация, че детето е живо и не е дадено за осиновяване.
Чл. 33. (1) Когато майката почине, на лицето, което ще ползва отпуск по чл. 167 КТ, се издава болничен лист за временна неработоспособност в размер на разликата от деня на смъртта на майката до изтичане на срока по чл. 26, ал. 1.
(2) Болничният лист се издава от личния лекар на детето или от личния лекар на лицето, което ще ползва отпуск по чл. 167 КТ, въз основа на следните документи:
1. акт за смъртта на майката;
2. декларация, че детето е живо и не е дадено за осиновяване.
(3) Когато отпускът се ползва от настойник, болничният лист се издава по реда на ал. 2 въз основа на:
1. документ за настойничество;
2. акт за смъртта на двамата родители.
Чл. 34. (1) На осигуреното лице, което осиновява дете, се издава болничен лист за временна неработоспособност в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичането на срока по чл. 26, ал. 1, т. 2 и 3.
(2) Болничният лист по ал. 1 се издава еднолично от ръководителя на лечебното заведение, където е отглеждано детето до датата на осиновяването, или от личния лекар на осиновителя.
 
Раздел IV
Издаване на болничен лист за балнеолечение, климатолечение и таласолечение
 
Чл. 35. (1) Болничен лист за балнеолечение, климатолечение и таласолечение се издава само на временно неработоспособен осигурен, чието заболяване е показано за такова лечение.
(2) Балнеолечение, климатолечение и таласолечение на лица с хронични заболявания със запазена работоспособност се провежда за сметка на друг законоустановен отпуск.
(3) При изпращане на временно неработоспособен осигурен непосредствено от болнично лечение на балнеолечение, климатолечение и таласолечение болничният лист се издава от ЛКК на лечебното заведение, което го е изпратило.
(4) В случаите, когато е разрешен отпуск за временна неработоспособност за домашно лечение и през този отпуск осигуреният по препоръка на лекуващия лекар или ЛКК се снабди с карта за балнеолечение, климатолечение и таласолечение, срокът на която изтича по-късно от срока на разрешения отпуск за домашно лечение, отпускът за временна неработоспособност се продължава от ЛКК, която е разрешила отпуска за домашно лечение, с нов болничен лист - продължение на предходния, в който се определят режимът и дните от предходния болничен лист, за които този режим се отнася.
(5) В случаите, когато е разрешен отпуск за временна неработоспособност с определен домашен режим и през този отпуск осигуреният по препоръка на лекуващия лекар или ЛКК се изпрати на балнеолечение, климатолечение и таласолечение, срокът на което изтича в рамките на разрешения отпуск за домашно лечение, промените в режима се извършват върху болничния лист до представянето му на осигурителя. В случай че болничният лист вече е представен, издалият болничния лист изпраща писмо до осигурителя, с което го уведомява за промяната в режима, както и за датата, от която следва да се прилага.
Чл. 36. В болничния лист за балнеолечение, климатолечение и таласолечение се включват допълнително до 3 календарни дни отпуск за пътуване, когато това е необходимо.
 
Раздел V
Издаване на болничен лист при карантина и отстраняване от работа по предписание на медицинските органи
 
Чл. 37. (1) При карантина на болен или контактен осигурен, наложена съгласно разпоредбите за борба със заразните болести, болничен лист се издава еднолично от лекуващия лекар за срока на карантинния период.
(2) Когато осигурен се разболее през време на дадения му отпуск за карантина, независимо дали заболяването е поради болестта, за която е оставен под карантина, или поради друга болест, не следва да се издава друг болничен лист до изтичане на срока, за който е издаден болничният лист за карантина. Нов болничен лист се издава след този срок само ако временната неработоспособност поради заболяването продължава. Този болничен лист се означава като "Първичен", но ако заболяването е поради болестта, за която е наложена карантината, болничният лист се означава като "Продължение".
(3) Когато поради характера на извършваната работа осигуреният е отстранен от нея по нареждане на медицинските органи като преболедувал от заразна болест, като бацилоносител или поради контакт със заразноболен, болничният лист се издава еднолично от лекуващия лекар за сроковете, установени за съответните заразни болести. В тези случаи лицето представя служебна бележка от работодателя, че не може да се трудоустрои на друга подходяща работа.
 
Раздел VI
Издаване на болничен лист за гледане на болен член от семейството
 
Чл. 38. (1) Болничен лист за гледане на болен член от семейството в дома, както и за гледане на болно дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), се издава:
1. от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина - еднолично до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания;
2. от ЛКК - до 30 дни наведнъж, но за не повече от 6 месеца, а след 6-ия месец - след решение на ТЕЛК.
(2) Болничните листове по ал. 1 се издават от лечебните заведения, в които се осъществяват лечението и наблюдението на болния.
(3) В болничния лист за гледане на болен член се вписват имената на болния, единният граждански номер, родствената връзка и диагнозата.
(4) При издаване на болничен лист за гледане на болен член от семейството лекуващият лекар или ЛКК вписва в личната амбулаторна карта на болния името на лицето, на което е издаден болничният лист за гледането му, местоработата, постоянния адрес, родствената връзка с болния, размера на отпуска и номера на болничния лист. В ЛАК на болния се отразяват прегледът, изследванията, назначеното лечение и диагнозата. Данните от болничния лист - номер, серия, начало и продължителност на отпуска, се нанасят и в ЛАК на лицето, на което е издаден болничният лист.
Чл. 39. (1) Болничен лист за гледане на деца от семейството се издава еднолично от лекуващия лекар и в следните случаи:
1. за гледане на дете, посещаващо детско заведение, контактно със заразноболен, задължително карантинирано в дома - до изтичане на карантинния период;
2. за гледане на здрави деца, посещаващи детски заведения, върнати оттам поради наложена карантина на тези заведения или на отделни групи - за срока на карантинния период; болничен лист в случая се издава въз основа на служебна бележка от директора на детското заведение за наличността и срока на карантината и за невъзможността детето да бъде прехвърлено в друга група, където няма карантина; служебната бележка се прилага в амбулаторната карта на лицето, което получава отпуска, на което се издава болничен лист за гледане.
(2) Не се издава болничен лист за гледане на здрави деца, оставени под карантина, които не посещават детски заведения.
Чл. 40. (1) Болничен лист за гледане на болен член от семейството в лечебно заведение за болнична помощ се издава еднолично от лекуващия лекар при наличие на заключение, вписано в историята на заболяването от ръководителя на лечебното заведение, че гледането на болния е било наложително, и за какъв срок. Това обстоятелство задължително се вписва в болничния лист, като се отбелязва номерът на историята на заболяването на болния член от семейството.
(2) Болничен лист за гледане на дете до 3-годишна възраст, настанено на лечение в лечебно заведение за болнична помощ, се издава еднолично от лекуващия лекар, без да се изисква разрешение на ръководителя на лечебното заведение, за целия престой на осигурения в лечебното заведение.
 
Раздел VII
Издаване на болничен лист за придружаване на член от семейството за лечение, консултация и изследване
 
Чл. 41. (1) Болничен лист за придружаване на болен член от семейството, включително на болно дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) в същото или в друго населено място, се издава от лекуващия лекар или от ЛКК, изпратили болния за консултация, изследване или постъпване за лечение, след като осигуреният представи документи от лечебното заведение, към което е насочен болният, от които се вижда времето, необходимо за придружаване.
(2) В случаите по ал. 1 болничен лист се издава само за времето до настаняването на болния в лечебното заведение за болнична помощ, след което болничен лист може да се издаде по реда на чл. 40.
(3) Когато извънболничното лечение се поеме от лечебно заведение в друго населено място, болничен лист на придружителя се издава от това заведение по реда на наредбата.
Чл. 42. (1) В болничния лист за придружаване на болен член се вписват имената на болния, единният граждански номер, родствената връзка и диагнозата.
(2) При издаване на болничен лист за придружаване на болен член от семейството лекуващият лекар или ЛКК вписва в личната амбулаторна карта на болния името на лицето, на което е издаден болничният лист за придружаването му, местоработата, постоянния адрес, родствената връзка с болния, размера на отпуска и номера на болничния лист. В ЛАК на болния се отразяват прегледът, изследванията, назначеното лечение и диагнозата. Данните от болничния лист - номер, серия, начало и продължителност на отпуска, се нанасят и в ЛАК на лицето, на което е издаден болничният лист.
Чл. 43. (1) Не се издава болничен лист за гледане или за придружаване на болен член от семейството едновременно на повече от един осигурен.
(2) Болничен лист може да се издаде едновременно на повече от един осигурен член от семейството, когато в семейството има едновременно повече от един болен и гледането или придружаването на болните се осъществява на различни места, както и в случаите, когато в семейството има повече от един болен от различни инфекциозни болести, гледането на които в дома или в лечебното заведение е противопоказано да се извършва от едно и също лице.
 
Раздел VIII
Издаване на болничен лист за лечение и изследване в чужбина
 
Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2011 г., в сила от 14.01.2011 г.) Болничен лист за временна неработоспособност поради заболяване, злополука, бременност или раждане в чужбина на служителите от българските посолства, легации, консулства, търговски представителства, на изпратените на работа при поделенията на ООН и другите международни представителства се издава от ЛКК на лечебното заведение, определено от директора на Регионалната здравна инспекция - София, за целия период на временната неработоспособност срещу представяне на документ от лечебното заведение, в което е извършено лечението или изследването.
Чл. 45. (1) На осигурени, на които е проведено болнично лечение или изследване в чужбина независимо по какъв ред, болничен лист се издава за целия период на лечението или изследването въз основа на представените документи от лечебното заведение.
(2) Болничен лист за амбулаторно лечение или изследване в чужбина се издава само ако от представената документация се установи, че вписаните обективни данни в издадената документация дават основание за разрешаване на отпуск и обосновават неговата продължителност.
(3) В случаите по ал. 1 и 2, ако състоянието на болния е налагало придружител, се издава болничен лист и на придружителя, при условие че той е осигурен.
(4) Болничен лист по ал. 1, 2 и 3 се издава от ЛКК, към която болният е насочен от личния си лекар. Осигуреният е длъжен да представи на личния лекар документите от лечебното заведение, където е извършено лечението или изследването, както и доказателства за осигурителните си права.
(5) При отказ на ЛКК да издаде болничен лист по реда на ал. 4 се процедира съгласно разпоредбата на чл. 112 от ЗЗ.
Чл. 46. Документите, издадени в чужбина, въз основа на които в Република България се издават болнични листове, трябва да имат официалния характер, валиден за съответната страна, в която са издадени, и да са преведени на български език от оторизирана фирма за превод и легализация на документи.
Чл. 47. Болничните листове за проведено лечение или изследване в страните, с които Република България има сключени спогодби за сътрудничество в областта на социалната политика, се издават по реда на чл. 45, освен ако в спогодбите е уговорено друго.
Чл. 48. Болничен лист за раждане, станало в чужбина, се издава от личния лекар въз основа на следните документи:
1. акт за раждане на детето;
2. декларация, че детето е живо и не е дадено за осиновяване;
3. документ за ползвания отпуск при бременност;
4. служебна бележка от осигурителя, че лицето работи и се осигурява, или осигурителна книжка.
Чл. 49. За временно неработоспособни български граждани на работа в други страни, изпратени въз основа на сключени спогодби с тях, при завръщане и за престоя им в страната поради ползването на платен или неплатен отпуск или командировка болничен лист се издава при условията и по реда на наредбата.
Чл. 50. Разпоредбите на чл. 44 - 49 не се прилагат по отношение на лица, за които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност на Европейската общност (ЕО) или международните договори в областта на социалната сигурност, по които Република България е страна.
Чл. 51. (1) За удостоверяване на временна неработоспособност на лица, които са подчинени на законодателството на друга държава съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност на ЕО или международните договори в областта на социалната сигурност, по които Република България е страна, се издават утвърдените с тях формуляри или аналогични на тях документи. В тези случаи болничен лист не се издава.
(2) Формулярите по ал. 1 се попълват от лекуващия лекар на лицето или ЛКК и се изпращат в Централното управление на НОИ.
Чл. 52. В случаите, когато на лица, подчинени на българското законодателство съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност на ЕО или международните договори в областта на социалната сигурност, по които Република България е страна, са издадени в чужбина утвърдените с тях формуляри или аналогични на тях документи, се прилага разпоредбата на чл. 27 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. В случаите, когато институцията на съответната държава откаже да издаде утвърдените формуляри, се прилага общият ред на чл. 44 - 49.
 
Раздел IХ
Общи изисквания по отчетността на болничните листове
 
Чл. 53. Дубликат на болничен лист се издава от лечебното заведение, което е издало оригинала, срещу писмено искане от осигурителя, от осигурения или от самоосигуряващото се лице. В молбата се посочва причината, поради която се иска дубликат. На издадения болничен лист се вписва "Дубликат". Молбата, срещу която се иска дубликат от болничен лист, се прилага в ЛАК.
Чл. 54. (1) Органите на експертизата, издали неправомерно болнични листове, имат право сами да ги анулират до изплащане на обезщетения по тях, при условие че осигуреният не възразява.
(2) След изплащане на обезщетението обжалванията и възраженията от заинтересуваните лица и органи се правят по реда на чл. 112 от ЗЗ.
(3) Анулираните болнични листове по реда на ал. 1 се съхраняват в съответните лечебни заведения, а тези по ал. 2 - при осигурителите/ТП на НОИ.
(4) Анулираните болнични листове се съхраняват 3 години след датата на издаването им, след което се унищожават с акт от комисия, определена със заповед на съответния ръководител. В акта задължително се вписват серията и номерът на унищожените болнични листове.
(5) Корекции по болничния лист по повод допуснати технически грешки се извършват само от органа, който го е издал. Корекцията се нанася върху самия болничен лист със съответния подпис и печат.
(6) Анулиране на болничен лист се извършва, като се зачертава с две срещуположни диагонални черти, вписва се думата "унищожен" и по чие решение се анулира.
Чл. 55. Повредените болнични листове се съхраняват в лечебните заведения и се унищожават в края на годината по реда на чл. 54, ал. 4.
Чл. 56. (1) Бланките на болничните листове се отпечатват и разпределят от НОИ. За получените и разходваните бланки на болнични листове за временна неработоспособност в ТП на НОИ и в лечебните заведения се води регистър за получаването, движението и отчитането на болничните листове.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2011 г., в сила от 14.01.2011 г.) Лечебните заведения получават бланки на болнични листове от ТП на НОИ след представяне на удостоверение за регистрация на лечебното заведение за извънболнична помощ, издадено от директора на регионалната здравна инспекция, или след съответно разрешение за осъществяване на лечебна дейност по чл. 46 от Закона за лечебните заведения, издадено от министъра на здравеопазването.
(3) За получаването, разпределянето и съхраняването на бланките на болнични листове носят отговорност директорите на ТП на НОИ, а за лечебните заведения - ръководителите им.
(4) Лекарите/лекарите по дентална медицина, издаващи болнични листове, носят лична отговорност за тяхното съхранение и опазване.
 
Глава трета
ОПРЕДЕЛЯНЕ ХАРАКТЕРА НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА - ПРОФЕСИОНАЛЕН ИЛИ ОБЩ
 
Чл. 57. (1) Териториалната експертна лекарска комисия (НЕЛК) потвърждава или отхвърля професионалния характер на заболяванията въз основа на клиничния преглед, данните от медицинското досие на лицето, допълнително събраните доказателства и протокола за извършено проучване по повод на професионална болест, направено от съответното ТП на НОИ, по чл. 62, ал. 1 КСО.
(2) Освен по характера на заболяването ТЕЛК се произнася по всички въпроси по чл. 61.
(3) При преосвидетелстване на лица с професионални заболявания ТЕЛК (НЕЛК) може да препотвърди професионалното заболяване или да установи липса на такова.
Чл. 58. При настъпила смърт, когато при аутопсия се установят данни за заболяване, включено в списъка на професионалните болести, по искане на наследниците и/или органите на предварителното производство и съда ТЕЛК се произнася по професионалния характер при наличие на следните документи:
1. протокол от аутопсия;
2. медицинска документация на починалия;
3. протокол за проучване на професионална болест.
Чл. 59. По преценка на ТЕЛК (НЕЛК) лицата се насочват за допълнително изясняване във връзка с потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на болестта към отделенията и клиниките по професионални болести.
Чл. 60. (1) Териториалните експертни лекарски комисии и НЕЛК издават експертни решения и попълват регистрационни карти за призната професионална болест. Когато решението за професионалния характер на заболяването е взето от съда, регистрационната карта се попълва от НЕЛК.
(2) Срокът на експертното решение, с което е призната професионална болест, е 3 години, след което лицето се преосвидетелства по реда на наредбата. 
(3) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2011 г., в сила от 14.01.2011 г.) Регистрационната карта за призната професионална болест се изготвя в 4 екземпляра за: НОИ, съответната регионална здравна инспекция, Националния център по опазване на общественото здраве и областната инспекция по труда.
(4) При преосвидетелстване ТЕЛК и НЕЛК могат:
1. да потвърдят или да вземат ново решение по характера на болестта;
2. да признаят причинна връзка за късни последици и усложнения, обусловени от признатата професионална болест;
3. да установят пълно излекуване на професионалната болест.
 
Глава четвърта
ЕКСПЕРТИЗА НА ТРАЙНО НАМАЛЕНАТА РАБОТОСПОСОБНОСТ И НА ВИДА И СТЕПЕНТА НА УВРЕЖДАНЕ
 
Чл. 61. (1) Експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на:
1. степента на трайно намалената работоспособност в проценти спрямо здравия човек;
2. потребността от чужда помощ и срока;
3. срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност;
4. началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране);
5. причинната връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност (смърт) по повод на трудова злополука, професионална болест, военна инвалидност, гражданска инвалидност;
6. причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката, включително при военна и гражданска инвалидност;
7. противопоказаните условия на труд;
8. трудоспособно ли е лицето за работното си място и необходимостта от трудоустрояване;
9. характера на заболяването - професионален или общ.
(2) Експертизата на вида и степента на увреждане включва определянето на:
1. степента на увреждане в проценти спрямо здравия човек;
2. потребността от чужда помощ и срока;
3. срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност;
4. дата на инвалидизиране;
5. препоръки за по-нататъшно наблюдение и рехабилитация.
(3) На лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, които не работят, не се определят противопоказани условия на труд.
Чл. 62. Степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло.
Чл. 63. (1) Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон "от ... до", процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се съобразява със степента на установения дефицит.
(2) Когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение № 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва "във връзка с точка ..." и се прави подробна обосновка.
(3) При наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2.
(4) Увреждания, които не са посочени като отправни точки и не обуславят функционален дефицит или дефицитът е незначителен, не се вземат предвид при определяне процента на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане).
Чл. 64. Критериите за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) са еднакви независимо от повода, за който се освидетелства лицето (пенсиониране, социално подпомагане, освобождаване от такси и данъци и др.).
Чл. 65. Процентите на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) по повод увреждане, причинено от общо заболяване, и по повод увреждане, при което се определя причинна връзка (трудова злополука, професионална болест, военна инвалидност и др.), се определят поотделно.
Чл. 66. (1) При внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията.
(2) При липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение.
Чл. 67. Когато процентът на трайно намалената работоспособност се завишава при непроменено здравословно състояние, се прави подробна мотивировка със:
1. неправилна оценка при предишното освидетелстване;
2. допусната фактическа грешка;
3. други причини.
Чл. 68. (1) При степен на трайно намалена работоспособност (степен на увреждане) над 90 на сто ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК се произнасят и по потребността от чужда помощ.
(2) Чужда помощ се определя на лица, които не са в състояние да се обслужват самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности.
(3) При децата чужда помощ може да се определи и при степен на увреждане под 90 на сто в зависимост от естеството на заболяването и възможността за отглеждането им в детско заведение.
(4) Определянето на чужда помощ при децата се обуславя от вида и степента на заболяването, а не от възрастта на детето.
Чл. 69. (1) Срокът на инвалидността е от една до 3 години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността (степента на увреждане).
(2) Крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването.
(3) Когато преосвидетелстването е извършено след датата по ал. 2, в решението си ТЕЛК/ДЕЛК отбелязва закъснението и причините за това.
(4) При дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността (степента на увреждане) се определя пожизнен срок на инвалидността.
(5) При множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, срокът на инвалидността се определя съгласно ал. 1.
(6) Срокът, за който е определена чуждата помощ, може да бъде същият или по-кратък от срока на намалената работоспособност (степен на увреждане) в зависимост от увреждането и неговата динамика, но за не по-малко от 6 месеца.
(7) При лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, се определя пожизнен срок на инвалидността. Преосвидетелстване на тези лица може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската експертиза.
Чл. 70. (1) Дата на инвалидизиране се определя, когато се определя процент трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане).
(2) Когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове.
(3) Когато лицето поради увреждането си е трудоустроено на работа с по-ниска квалификация, за дата на инвалидизиране се приема датата на преминаване на лицето на тази работа. Това обстоятелство се установява по наличната медицинска документация и документите за трудов стаж.
(4) Когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не работи, датата на инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването. Когато липсва медицинска документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване протокола на ЛКК.
(5) Когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването.
(6) Датата на инвалидизиране може да бъде по-късна от датата на освидетелстването само когато лицето е било в отпуск по болест и се е явило за освидетелстване преди изтичането му.
(7) Отпускът при временна неработоспособност в размер 75 календарни дни, ползван на основание чл. 42, ал. 2 и 3 КСО, се взема предвид при определяне датата на инвалидизиране.
Чл. 71. Нова дата на инвалидизиране се определя:
1. на работещите лица с трайно намалена работоспособност/степен на увреждане, на които при следващото преосвидетелстване е определен по-висок процент трайно намалена работоспособност поради влошаване на здравословното им състояние, което не им позволява да продължат да работят при същите условия на труд, към които са се приспособили;
2. на лицата, които получават лична или наследствена пенсия въз основа на трайно намалена работоспособност/степен на увреждане и са поискали друг вид пенсия - от датата, на която е установена трайно намалена работоспособност, обусловена от увреждането, даващо основание за друг вид пенсия;
3. на лицата, на които при последното преосвидетелстване не е определен процент трайно намалена работоспособност/степен на увреждане, както и на лицата, които след изтичането на срока, за който е определен процент трайно намалена работоспособност/степен на увреждане, не са се явили за преосвидетелстване и по медицинската документация се установи, че са възстановили работоспособността си, или са работили като работоспособни пълноценно, но се е влошило състоянието им - от датата, на която са станали неработоспособни.
Чл. 72. Решение за причинна връзка се взема от ТЕЛК и НЕЛК само при определяне на процент трайно намалена работоспособност/степен на увреждане и при временна неработоспособност по повод трудова злополука, професионална болест и техните усложнения.
Чл. 73. (1) Териториалните експертни лекарски комисии и НЕЛК се произнасят по причинната връзка въз основа на следните документи:
1. при трудова злополука - разпореждане на ТП на НОИ за приемане или неприемане на злополуката за трудова или заместващо го съдебно решение. При нетравматично увреждане и по искане на ТП на НОИ в случаите на увреждане, при което неработоспособността (смъртта) е настъпила по-късно от деня на злополуката - протокол за разследване на злополуката;
2. при определяне на гражданска инвалидност - документ от органите на властта, когато лицето е пострадало или заболяло при изпълнение на служебни задачи на тези органи; документ от ведомството, където лицето е упражнило гражданския си дълг;
3. при определяне на военна инвалидност - решение на ведомствената медицинска комисия или документ от командването на военната част, на която лицето е съдействало, или съдебно решение;
4. при професионална болест - протокол за разследване на ТП на НОИ; при непълноти в проучването на ТП на НОИ, ТЕЛК (НЕЛК) може да поиска допълнителна информация от работодателя или от ТП на НОИ.
(2) Не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести.
(3) Лицата, които направят искане за пенсия за военна инвалидност след уволняването си, без да са били освидетелствани от военна медицинска комисия, установяват обстоятелството, че са били на военна служба и че са пострадали по време на службата, с документ от съответното поделение или военна болница.
(4) При искане на наследствена пенсия за военна инвалидност за загинали или безследно изчезнали се представя удостоверение от командването на частта, на която са съдействали или в която са служили.
Чл. 74. (1) Причинна връзка се признава не само за увреждането по повод злополуката и професионалната болест, но и за последствията или усложненията, обусловени от тях.
(2) Причинна връзка се признава и за усложненията на заболяванията, за които е определена военна инвалидност.
Чл. 75. (1) При пенсия за военна инвалидност ТЕЛК и НЕЛК вземат решение дали трайно намалената работоспособност/степен на увреждане е резултат от това, че лицето е пострадало или заболяло през време на военната служба.
(2) Решението на Централната военномедицинска комисия е задължително за ТЕЛК (НЕЛК) само относно времето, през което лицето е пострадало или заболяло.
(3) Когато в ТЕЛК (НЕЛК) постъпят допълнителни доказателства, показващи друго време, през което лицето е пострадало или заболяло, различно от времето, прието от ведомствената медицинска комисия, цялата документация се изпраща на ведомствената медицинска комисия за ново разглеждане.
(4) Ако лицето не е било освидетелствано от ведомствената медицинска комисия, ТЕЛК (НЕЛК) взема решение дали лицето е пострадало или заболяло през време на военната служба и дали инвалидността е резултат от това.
Чл. 76. (1) Териториалните експертни лекарски комисии се произнасят по причинната връзка и при освидетелстване на лица по искане на държавни и частни застрахователи и на застрахованите лица във връзка със сключена застраховка при спазване условията на застрахователния договор срещу заплащане.
(2) За злополука се считат внезапните събития, станали не по волята на застрахования, които в срок една година от датата на злополуката са причинили смърт или трайна загуба на работоспособността: нещастни случаи, произтичащи от движещи се транспортни средства, при работа с машини, използване на оръжие и инструменти или вследствие на взрив, срутване, обгаряне, нараняване, механичен удар, удар от мълния, действие на електрически ток, удавяне, задушаване, измръзване, злоумишлени действия от други лица, нападение от животни, ухапвания от отровни насекоми и влечуги, отравяне от вредни продукти и вещества, приети отвън, и при спасяване на човешки живот или имущество.
(3) Не се считат за злополука по отношение на застрахователни компании случаите, настъпили вследствие на:
1. професионални болести;
2. болести от каквото и да е естество, включително епилепсия и други припадъци, душевни болести, парализи, кръвоизливи, причинени от атеросклероза и високо кръвно налягане и др., освен случаите, когато вследствие на злополука по застраховката се породят такива болестни състояния и в резултат от тях настъпи смърт или трайна неработоспособност;
3. лечебни мерки, инжекции, операции, облъчвания и други действия, ако те не се налагат от злополуката, предвидена по застрахователния договор;
4. умишлено извършване или опит за извършване на престъпление от общ характер и самоубийство или опит за самоубийство.
Чл. 77. (1) При преосвидетелстване на пенсионери по повод трудова злополука и професионална болест, гражданска или военна инвалидност, ако се констатира, че заболяванията, за които е била призната причинна връзка, не намаляват работоспособността им или намалената работоспособност, ако има такава, се обуславя от други заболявания, се взема ново решение по причинната връзка.
(2) Признава се причинна връзка и когато новите заболявания са резултат или следствие от заболяването, за което е приета причинна връзка.
Чл. 78. (1) В своите решения ТЕЛК и НЕЛК определят условията на труд, противопоказани за здравословното състояние на освидетелстваните лица.
(2) При лице с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане на работещите лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО) ТЕЛК (НЕЛК) се произнася по работоспособността му за работното му място и при необходимост го трудоустроява.
(3) Лица с под 50 на сто трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане на работещи лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО) или без определен процент трайно намалена работоспособност се насочват към ЛКК за преценка на необходимостта от трудоустрояване.
(4) При дефинитивни състояния, при които не се очаква условията на труд да обусловят неблагоприятно развитие на заболяването, в експертното решение се записва, че лицето е в състояние да работи според квалификацията и възможностите си.
 
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на наредбата:
1. "Лекуващ лекар (лекар по дентална медицина)" е лекарят (лекар по дентална медицина), който в момента е установил заболяването и е поел наблюдението и лечението на болния в амбулаторни, домашни или болнични условия.
2. "Чужбина" е всяка държава, за която не се прилагат правилата на координация за системите на социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване.
3. "Нетравматично увреждане" е болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и др.).
4. "Трудов маршрут" е хронологията на заеманите длъжности, които лицето е заемало до момента на освидетелстването от органите на медицинската експертиза, включващо продължителността на трудовия стаж за всяка от тях.
5. Сроковете, определени в месеци, се превръщат в брой календарни дни, като един месец се приравнява на 30 календарни дни.
 
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Министърът на здравеопазването утвърждава образците по чл. 4 в едномесечен срок от влизането в сила на наредбата.
§ 3. Наредбата се приема на основание чл. 101, ал. 6 от Закона за здравето.  
 


ВАЖНО
АКАДЕМИЯ
ЗА ОБУЧЕНИЕ,РАЗВИТИЕ И КУЛТУРА - А.О.Р.К. - ГР. ВАРНА
ОРГАНИЗИРА ЕЗИКОВИ КУРСОВЕ
ЗА НАЧИНАЕЩИ И НАПРЕДНАЛИ!!!
ПРОМОЦИОНАЛНА ЦЕНА -
150 ЛЕВА ЗА 60 УЧЕБНИ ЧАСА!!!
БОНУС: ВКЛЮЧЕНО ИЗГОТВЯНЕ НА
ГОДИШНА ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ!!!
ЗАПОЧВАНЕ - ДО 7 ДНИ ОТ ЗАПИТВАНЕ...
За записване:
052/99 33 06
0899 527 530
Ева Марчева
КОНТАКТИ

Счетоводна и консултантска кантора
"Евроконсулт - Марчева"
гр. Варна
0898/527530
e-mail: office@euroconsultbg.eu
ул. "Хан Омуртаг" 7 - офис 6,7,8
за учащи в
"Академия за образование, развитие и култура" - А.О.Р.К. 
моб. тел. 0899/527 530
e-mail: office@bgacademy.eu
Управител: Ева МАРЧЕВА

НАЧАЛО l ЗА НАС l ВЪПРОСИ И СЪВЕТИ l ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ l КАЛКУЛАТОРИ l ЗАПИТВАНЕ ЗА ОФЕРТА l НАШИ КЛИЕНТИ l РЕЛАКС l КОНТАКТИ
2014, Всички права запазени. НАРЕДБА ЗА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА